изнервял

Речник на българския език

1. изнервял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнервял е производна форма на изнервям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изнервял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнервял е производна форма на изнервям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изнервял — мин. деят. св. прич. м. р.

изнервял е производна форма на изнервям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изнервял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изнервял е производна форма на изнервям (мин. деят. несв. прич. м. р.).