изненадало

Речник на българския език

1. изненадало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изненадало е производна форма на изненадам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изненадало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изненадало е производна форма на изненадам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изненадало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изненадало е производна форма на изненадам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изненадало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изненадало е производна форма на изненадам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).