изненадали

Речник на българския език

1. изненадали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изненадали е производна форма на изненадам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изненадали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изненадали е производна форма на изненадам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изненадали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изненадали е производна форма на изненадам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изненадали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изненадали е производна форма на изненадам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).