изненадал

Речник на българския език

1. изненадал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изненадал е производна форма на изненадам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изненадал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изненадал е производна форма на изненадам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изненадал — мин. деят. св. прич. м. р.

изненадал е производна форма на изненадам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изненадал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изненадал е производна форма на изненадам (мин. деят. несв. прич. м. р.).