изнемощял си

Речник на българския език

1. изнемощял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изнемощял си е производна форма на изнемощея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изнемощял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изнемощял си е производна форма на изнемощея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).