изнемощял е

Речник на българския език

1. изнемощял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнемощял е е производна форма на изнемощея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изнемощял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнемощял е е производна форма на изнемощея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).