изнемощяло си

Речник на българския език

1. изнемощяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изнемощяло си е производна форма на изнемощея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изнемощяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изнемощяло си е производна форма на изнемощея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).