изнемощяло

Речник на българския език

1. изнемощяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изнемощяло е производна форма на изнемощея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изнемощяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изнемощяло е производна форма на изнемощея (мин. деят. св. прич. ср. р.).