изнемощяла съм

Речник на българския език

1. изнемощяла съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изнемощяла съм е производна форма на изнемощея (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. изнемощяла съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изнемощяла съм е производна форма на изнемощея (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).