изнемощяла е

Речник на българския език

1. изнемощяла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изнемощяла е е производна форма на изнемощея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изнемощяла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изнемощяла е е производна форма на изнемощея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).