изнемощявал си

Речник на българския език

1. изнемощявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изнемощявал си е производна форма на изнемощявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изнемощявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изнемощявал си е производна форма на изнемощявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изнемощявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изнемощявал си е производна форма на изнемощявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).