изнемощявал е

Речник на българския език

1. изнемощявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнемощявал е е производна форма на изнемощявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изнемощявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнемощявал е е производна форма на изнемощявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изнемощявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнемощявал е е производна форма на изнемощявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).