изнемощявало си

Речник на българския език

1. изнемощявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изнемощявало си е производна форма на изнемощявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изнемощявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изнемощявало си е производна форма на изнемощявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изнемощявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изнемощявало си е производна форма на изнемощявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).