изнемощявали

Речник на българския език

1. изнемощявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изнемощявали е производна форма на изнемощявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изнемощявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изнемощявали е производна форма на изнемощявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изнемощявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изнемощявали е производна форма на изнемощявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изнемощявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изнемощявали е производна форма на изнемощявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).