изнемощявала съм

Речник на българския език

1. изнемощявала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изнемощявала съм е производна форма на изнемощявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. изнемощявала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изнемощявала съм е производна форма на изнемощявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. изнемощявала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изнемощявала съм е производна форма на изнемощявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).