изнемощя

Речник на българския език

1. изнемощя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изнемощя е производна форма на изнемощея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изнемощя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изнемощя е производна форма на изнемощея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).