изнемощели

Речник на българския език

1. изнемощели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изнемощели е производна форма на изнемощея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изнемощели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изнемощели е производна форма на изнемощея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).