изнемощеел съм

Речник на българския език

1. изнемощеел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изнемощеел съм е производна форма на изнемощея (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).