изнемощеело

Речник на българския език

1. изнемощеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изнемощеело е производна форма на изнемощея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изнемощеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изнемощеело е производна форма на изнемощея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).