изнемощеели

Речник на българския език

1. изнемощеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изнемощеели е производна форма на изнемощея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изнемощеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изнемощеели е производна форма на изнемощея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).