изнемощеела съм

Речник на българския език

1. изнемощеела съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изнемощеела съм е производна форма на изнемощея (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).