изнемощеела

Речник на българския език

1. изнемощеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изнемощеела е производна форма на изнемощея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изнемощеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изнемощеела е производна форма на изнемощея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).