изнемогнел

Речник на българския език

1. изнемогнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнемогнел е производна форма на изнемогна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изнемогнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изнемогнел е производна форма на изнемогна (мин. деят. несв. прич. м. р.).