изнемогвал

Речник на българския език

1. изнемогвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнемогвал е производна форма на изнемогвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изнемогвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнемогвал е производна форма на изнемогвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изнемогвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изнемогвал е производна форма на изнемогвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изнемогвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изнемогвал е производна форма на изнемогвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).