изнежило

Речник на българския език

1. изнежило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изнежило е производна форма на изнежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изнежило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изнежило е производна форма на изнежа (мин. деят. св. прич. ср. р.).