изневерил съм

Речник на българския език

1. изневерил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изневерил съм е производна форма на изневеря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изневерил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изневерил съм е производна форма на изневеря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).