изневерил си

Речник на българския език

1. изневерил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изневерил си е производна форма на изневеря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изневерил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изневерил си е производна форма на изневеря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).