изневерило е

Речник на българския език

1. изневерило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изневерило е е производна форма на изневеря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изневерило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изневерило е е производна форма на изневеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).