изневерили

Речник на българския език

1. изневерили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изневерили е производна форма на изневеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изневерили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изневерили е производна форма на изневеря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).