изнашарил си

Речник на българския език

1. изнашарил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изнашарил си е производна форма на изнашаря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изнашарил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изнашарил си е производна форма на изнашаря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).