изнашарило е

Речник на българския език

1. изнашарило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изнашарило е е производна форма на изнашаря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изнашарило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изнашарило е е производна форма на изнашаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).