изнашарила

Речник на българския език

1. изнашарила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изнашарила е производна форма на изнашаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изнашарила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изнашарила е производна форма на изнашаря (мин. деят. св. прич. ж. р.).