изнашари

Речник на българския език

1. изнашари — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изнашари е производна форма на изнашаря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изнашари — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изнашари е производна форма на изнашаря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изнашари — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изнашари е производна форма на изнашаря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изнашари — повелително наклонение, ед. ч.

изнашари е производна форма на изнашаря (повелително наклонение, ед. ч.).