изнасял си

Речник на българския език

1. изнасял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изнасял си е производна форма на изнасям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изнасял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изнасял си е производна форма на изнасям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изнасял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изнасял си е производна форма на изнасям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

4. изнасял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изнасял си е производна форма на изнася (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

5. изнасял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изнасял си е производна форма на изнася (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

6. изнасял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изнасял си е производна форма на изнася (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).