изнасяло

Речник на българския език

1. изнасяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изнасяло е производна форма на изнасям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изнасяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изнасяло е производна форма на изнасям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изнасяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изнасяло е производна форма на изнасям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изнасяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изнасяло е производна форма на изнасям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. изнасяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изнасяло е производна форма на изнася (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. изнасяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изнасяло е производна форма на изнася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

7. изнасяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изнасяло е производна форма на изнася (мин. деят. св. прич. ср. р.).

8. изнасяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изнасяло е производна форма на изнася (мин. деят. несв. прич. ср. р.).