изнасял

Речник на българския език

1. изнасял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнасял е производна форма на изнасям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изнасял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнасял е производна форма на изнасям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изнасял — мин. деят. св. прич. м. р.

изнасял е производна форма на изнасям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изнасял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изнасял е производна форма на изнасям (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. изнасял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнасял е производна форма на изнася (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. изнасял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнасял е производна форма на изнася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

7. изнасял — мин. деят. св. прич. м. р.

изнасял е производна форма на изнася (мин. деят. св. прич. м. р.).

8. изнасял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изнасял е производна форма на изнася (мин. деят. несв. прич. м. р.).