изнасилел

Речник на българския език

1. изнасилел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнасилел е производна форма на изнасиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изнасилел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изнасилел е производна форма на изнасиля (мин. деят. несв. прич. м. р.).