изнапрело е

Речник на българския език

1. изнапрело е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изнапрело е е производна форма на изнапреда (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изнапрело е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изнапрело е е производна форма на изнапреда (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).