изнапрело

Речник на българския език

1. изнапрело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изнапрело е производна форма на изнапреда (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изнапрело — мин. деят. св. прич. ср. р.

изнапрело е производна форма на изнапреда (мин. деят. св. прич. ср. р.).