изнапрела

Речник на българския език

1. изнапрела — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изнапрела е производна форма на изнапреда (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изнапрела — мин. деят. св. прич. ж. р.

изнапрела е производна форма на изнапреда (мин. деят. св. прич. ж. р.).