изнапредяло

Речник на българския език

1. изнапредяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изнапредяло е производна форма на изнапреда (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изнапредяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изнапредяло е производна форма на изнапреда (мин. деят. несв. прич. ср. р.).