изнамирало е

Речник на българския език

1. изнамирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изнамирало е е производна форма на изнамирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изнамирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изнамирало е е производна форма на изнамирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изнамирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изнамирало е е производна форма на изнамирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).