изнамирали

Речник на българския език

1. изнамирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изнамирали е производна форма на изнамирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изнамирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изнамирали е производна форма на изнамирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изнамирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изнамирали е производна форма на изнамирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изнамирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изнамирали е производна форма на изнамирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).