изнамирал

Речник на българския език

1. изнамирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнамирал е производна форма на изнамирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изнамирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнамирал е производна форма на изнамирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изнамирал — мин. деят. св. прич. м. р.

изнамирал е производна форма на изнамирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изнамирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изнамирал е производна форма на изнамирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).