изнамерил си

Речник на българския език

1. изнамерил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изнамерил си е производна форма на изнамеря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изнамерил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изнамерил си е производна форма на изнамеря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).