изнамерил е

Речник на българския език

1. изнамерил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнамерил е е производна форма на изнамеря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изнамерил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнамерил е е производна форма на изнамеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).