изнамерило

Речник на българския език

1. изнамерило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изнамерило е производна форма на изнамеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изнамерило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изнамерило е производна форма на изнамеря (мин. деят. св. прич. ср. р.).