изнамерили

Речник на българския език

1. изнамерили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изнамерили е производна форма на изнамеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изнамерили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изнамерили е производна форма на изнамеря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).