изнамерил

Речник на българския език

1. изнамерил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнамерил е производна форма на изнамеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изнамерил — мин. деят. св. прич. м. р.

изнамерил е производна форма на изнамеря (мин. деят. св. прич. м. р.).