изнамерил
1.
изнамерил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изнамерил
е производна форма
на изнамеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изнамерил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изнамерил
е производна форма
на изнамеря (мин. деят. св. прич. м. р.).