изнамерело

Речник на българския език

1. изнамерело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изнамерело е производна форма на изнамеря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изнамерело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изнамерело е производна форма на изнамеря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).